21 Юли 2016

21

490

Pokémon Go завладява ETNHost

От както Pokémon Go нахлу в България, всички ние бързо се пристрастихме към улавянето на малките виртуални същества. Играта изглежда като забавен и добър начин за порасналите и не толкова порасналите деца да излязат навън в реалния свят и да го опознаят, вместо да стоят сами вкъщи пред монитора. Да, всичко това ни изглеждаше, като весел начин да разпуснем. Да улавяме Покемони с приятели и да се забавляваме. Но какво правиш,когато Покемоните започнат да улавят теб?

Нека ви разкажа една история за нашия добър колега Атанас. Той бе този, който вкара тези зверчета в живота ни. Преди това само бяхме чували смешните истории за хората ловящи Покемони по улиците, денонощно бродейки с телефони в ръцете и объркани полупразни погледи. Цялата ситуация до този момент ни звучеше, като нещо изключително странно, но в същото време и изключително вълнуващо.

Понеделник бе деня, в който Наско инсталира играта на телефона си. Естествено ние, като екипът от млади ИТ специалисти, който сме, бяхме изключително развълнувани да видим играта в действие. Малките Покемони бяха толкова сладки. Лека по лека, един по един, всеки от нас инсталира играта на телефона си и малко по малко започнахме да трупаме все повече Покемони и все повече точки. Беше ново, забавно и безобидно...или поне така си мислихме.

Последните няколко дни са мъгла, тъй като толкова много се случи от този понеделник насам. В понеделник Атанас ни показа играта и до края на работния ден всеки един от нас беше пристрастен. Във вторник сутринта с радост установихме, че офисът ни гъмжи от Покемони. Бяхме във възторг, но това, което не осъзнавахме в този момент бе, че чрез активирането на  Incense – мистериозният аромат, който привлича диви Покемони до нашето местоположение, сме отворили кутията на Пандора. Телефоните ни постоянно ни сигнализираха, че има Покемони на близо. До края на деня вече си мислихме, че халюцинираме. Виждахме Покемоните със собствените си очи, да стоят пред нас, на бюрата ни, на дивана, в кухнята. Изглеждаше така, сякаш изучаваха работния ни процес. Беше пълна лудост. Успокоявахме се с идеята, че сме твърде уморени и си въобразяваме. Мислихме си, че един хубав сън, ще ни се отрази добре. Грешихме.

До сряда сутрин, част от колегите бяха изчезнали. Мениджърът ни по продажби и маркетинг – Елена, бе изчезнала безследно, а на нейно място на бюрото ѝ имаше Покемон, който небрежно си седеше на стола ѝ. До края на деня и Наско изчезна.

Трябваше да видим следите. Това, което бяхме счели за халюцинации, бяха реални Покемони, които някак си бяха прекосили виртуалната бариера и сега бяха част от нашия свят. Най-странното нещо бе, че никой друг в сградата не ги виждаше, само ние.

Днес, като дойдох на работа забелязах, че табелата, която гласеше ETNHost - Премиум Хостинг Услуги бе подменена с ETNmonHost - Премиум Покемон Услуги. Докато пиша това, сървърите ни вече се администрират от Покемони, клиентите ни са обслужвани от Покемони и целият ни екип е подменен от Покемони.

Нека тази история да ви служи за урок. Винаги бъдете нащрек, когато активирате функцията Incense, защото щом Покемоните дойдат веднъж, те остават завинаги!

Тагове:
X